Поезия

64 стр.
1991

откъси:

НА ИЗПИТ ВРЕМЕТО НИ ВИКА?

Залъгвани с трохите хляб мълчахме.
Захвърлиха мечтите ни в калта.
Слуги покорни - не човеци бяхме.
Живееше далеч от нас света.

Безброй, лъжи, грабежи и измами –
България стои на колене.
Лежи сред блатна кал красиво знаме.
И викаме категорично: “НЕ!”

Народът никой днес не защитава –
правителство и парламент, и президент.
Грабежите, гладът ни задължават
да вдигнем днес юмрука разгневен.

В сърцата жаждата за правда блика –
последният човек да стане пръв.
На Изпит Времето жестоко вика
и проверява българската кръв!

Децата за защита, хляб ни викат.
Престъпници за мир надават вой.
Ще издържим ли изпита на дни велики?
Зоват народа за последен бой!

80 стр.
1992

откъси:

НЕ ИСКАМ ДА ВЪРВЯ ПРЕЗ ПУСТИНЯТА

На Филип Димитров

От работа безсъвестно ни Гонят.
Невиждан ГЛАД в стомаха ни звучи.
С ГЛАДЪТ ни трупат МРЪСНИ МИЛИОНИ.
КОЙ МОЖЕ ДА ГЛАДУВА И МЪЛЧИ?

Мълчат, мълчат управници без Съвест.
Държиш в ръцете малкото пари.
И за какво, какво да плащаш първо?
За ток, вода. . . А ХЛЯБ? ГНЕВЪТ Гори.

И без лекарства Хиляди УМИРАТ!
УМИРАТ ХИЛЯДИ ОТ СРАМЕН ГЛАД!
И В БЕСЕНЕ СПАСЕНИЕ НАМИРАТ.
ЦЕНАТА Е: КОКТЕЙЛИ И РАЗВРАТ!

И ОТЧАЯНИЕТО с Вик се Ражда.
Като идьоти ГЛАДНИТЕ Мълчат.
Не могат с нищо да убият Жаждата
поредни Голи Думи в МРЪСЕН свят.

ПРЕСТЪПНИЦИТЕ - В РАЙСКИТЕ градини.
ЧОВЕШКИ Искам да Живея Днес.
Не искам да ви следвам през Пустинята.
Вървя През дните с Праведен ПРОТЕСТ!

Аз няма да вървя през турската пустиня.
Вървя през дните гологлав - не с фес.
Продавате за долари Родината,
а аз Държа за БЪЛГАРСКАТА ЧЕСТ.

 

ГИБЕЛЕН ВАЛС

Гладен слушам последния валс,
че след него България чезне,
че Лукановци грабят без жал
и градът ни език е изплезил.

Те си правят комбина без чест
и виновника не е наказан.
Кой не вижда опасност от фес?
Как крадците богатствата пазят?

Припев:

Червено - сини - сбогом Родино,
че мизерия - долар с разврат
ражда турското синьо.
Червено - сини - сбогом Родино!
Днес престъпника става богат -
от червени и сини.

Ще ли гледам с позор без протест
как убиват те, моя Родино?
И как Жельо и Филип със фес
те продават нещастна Родино.

За зловещия гибелен миг
ни подготвяха много години.
Да издигнем спасителен вик,
че робия ни готвят тез сини.

Ти умираш без работа в глад
и народът се храни със трици.
“Къде е Андро, къде?
Не достигат ли днес белезници?”
“Къде е Желев, къде?”
Той е в щатско,турски палат.
и оставаш, Родино, длъжница,

ПРИПЕВ:

Червено - сини - сбогом Родино,
че мизерия - долар с разврат
Ражда турското сийьо.
Червено - сини - сбогом Родино!
Днес престъпника става богат –
от червени и сини.

Те ни свирят последния валс!
Ще ли бъдем роби, Родино!
Да се борим до сетния час
та България да не загине.

Ще завърши ли сетния валс
сред грабежи, престъпност, измами?
Да се борим до сетния час,
че променя цвета нашто знаме.

Да се борим до сетния час –
да развяваме българско знаме.

КОГА ЩЕ ТЕ ИЗРИТАТ?

Седиш на власт и се надуваш.
На СДС си Главен шеф
и премиер голям, нечуван.
За нищо никого не питаш.
Вървиш по вашингтонски кеф.
Кога ще те изритат!

Ти Профсъюзи не признаваш
и БЕЗРАБОТНИТЕ РАСТАТ.
И ГЛАДНИ СЕ УВЕЛИЧАВАТ.
Убиват за пари дедите.
УМИРАТ ХИЛЯДИ ОТ ГЛАД.
КОГА ще те изритат?

И Папата за помощ моли.
На Буш се моли. На Христос.
И пак Расте Народа Недоволен.
И Изнасилват дъщерите.
Народът ходи Гол и Бос.
КОГА ще те изритат?

ПРЕСТЪПНОСТ, СПЕКУЛАТА Защитаваш.
На “малки” партии не даваш глас.
И на безброй КРАДЦИ ПРОЩАВАШ.
Да изнасилват и убиват.
Продават се девойки всеки час.
Кога ще те изритат?

На Буш България Продаваш.
Луканов има още власт.
Безплатно нефта подаряваш.
И старци, баби са сърдити.
И Стачки клатят твойта власт.
Кога ще те изритат?

В Чужбина хиляди Червени
пиратстват С КРАДЕНИ ПАРИ.
МЪЛЧИШ. Извършват ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
За Кражбите защо не питаш?
Не може никой да спори.
Кога ще те изритат?

Луканов, Костов защитаваш.
Живее цял народ сред ГЛАД.
България УНИЩОЖАВАТ.
ОГРАБВАТ Безработни СИТИТЕ,
ПОЗОР Е техния РАЗВРАТ.
КОГА ще те ИЗРИТАТ?

ПИСМО ДО Т. ЖИВКОВ

Помниш ли, помниш ЧЕРВЕНАТА ВЛАСТ
със Мерцедеси, Коктейли, Охрана?
Кой да повярва, че ще дойде час
да ви изритат от ЗЛАТНА Бояна?
Желев избра за Мирна “промяна” –
за Председател в преходния час.
Ти пак Живееш във вила “Бояна”
и се Надсмиваш на простите с глас.

Помниш ли, помниш ли царската власт
ловните вили, Дворците, Чужбина?
Партията ти владееше - беше без глас.
С Тлъста охрана царете Надмина.
И днес живееш със спомени сладки.
И не те стряска затвор с тази власт.
Пак си живее спокойно синът ти Владко.
Сън е червената, царската власт.

64 стр.
1992

НА КОЛЕНЕ!

ПРЕСТЪПНИЦИ, Червено-сини,
на Колене пред ГЛАДНИЯ Народ!
ГРАБИТЕЛИ на Майката Родина
Продавате за Мръсните долари
ОГРАБЕНА, ГЛАДУВАЩА България.
И Мъката ни Търси с отчаяние
Спасителния брод.
Потъва по-Дълбоко в блато от Страдания.
На Колене пред ГЛАДНИЯ Народ!

ПРЕСТЪПНИЦИ, Червено-сини,
на Колене пред Бащиния Дом!
Превръщате България в пустиня.
На улицата гоните Народа.
Отчаян, ГЛАДЕН като призрак Броди.
Родината, Народът не обичате.
Народът ГРАБЯТ с Взлом.
От вас децата ви ще се Отричат.
На колене пред ГЛАДНИЯ Народ!

ДВЕ НОЩИ

Народе мой, ДВЕ Нощи ли се Сляха?
ЧЕРВЕНАТА със Синя диктатура
Смениха и безсъвестно Запяха.
КАКВА Промяна без Разтърсващата Буря?

ГЛАДУВАЩИ за Помощ две ръце протягат.
И Хванахме Измамата на Сините.
ГЛАДЪТ ни Удря със Жестоката Тояга
и Води ни към Турската пустиня.

С пердета Сини на очите Гледаме.
НЕ могат думи да нахранят ГЛАДНИТЕ.
Пируват ХИЩНИЦИТЕ за Победата
и ГРАБЯТ с Бяс Народа Безпощадно.

Трохите кучешки ни Обещават.
Нощта деня превръща в Нощ Позорна.
Като говеда на Пирати ни Продават.
Дългът синовен Задължава да се борим.

БЯГСТВО НА ЗАПАД

От работа сме съкратени –
и Жалки Без парчето Хляб.
Пред свойта Чест сме Унижени.

И пред момичето си Слаб.
Отплува корабът от Варна.
Едва ли ще се върнем тук,
че “демокрация” коварна

Стовари върху нас Юмрук.
И село, София и Рила
ще бъдат Спомен цял живот,
за нас - моралната закрила.
За връщане ще бъдат Брод.

Престъпйици Без съвест Грабят
живее цял народ сред ГЛАД.
МЕЧТАЕ ГЛАДНИЯ за работа.
Зове ни Западния свят.

ЧЕРВЕНИТЕ се боядисват в Синьо
и ние сме излишни тук.
И като Мащеха родината
ни Смазва с хищния си чук.

Лети спасителния кораб.
И Няма, Няма път назад.
А как Мечтахме да се борим.
България Загива в ГЛАД.

В земите чужди-непознати
ще раждат нашите жени.
И с чужденци ще бъдем братя.
В сърцата Спомен ще Звъни.

НЕЩАСТНО ЖАЛКО ПОКОЛЕНИЕ

Умира мирно поколение
в Лъжи, Грабежи и Разврат.
Зоват
отново за Търпение и то се Примирява с ГЛАД.
Продава вносните цигари,
за да спечели хляб-парче.
Мълчи ГЛАДУВАЩА България.
Животът в Блато не тече.
Умираш - мислиш, че живееш.
О, СЪБУДИ СЕ, мой Народ.
Отчаяното слънце грее.
Днес братя са човек и скот.
ГЛАДЪТ ни Тони днес с Тояга.
Не ни спасява и труда.
Отчаяни на Запад бягат -
Пустеят родните гнезда.
Стои в Ярема на Търпение.
И виждам само миг Протест.
Защо се Примири с Падение?
Ти нямаш ли Човешка Чест?
Пак Робство ли ще завещаем
на нашите деца? Позор.
Тираните живеят в Рая.
ГЛАДЪТ е Нашия Затвор.
ЧЕРВЕНО-Сини ГРАБЯТ, ГРАБЯТ
Последното парченце хляб.
Подава Ботев гневна сабя.
Нима си безнадеждно сляп?
О, Стига Овче Примирение
в Зловещи и Позорни дни!
С Човешка Чест във Настъпление
без страх
на Бой свещен Тръгни!

ПРЕМИНАХ РУБИКОН

Акули пазят Хищното крайбрежие.
Стоя на този бряг уютно-тих
и Рубикон в очите ми поглежда
като урок на Юлий Цезар в стих.

Как мога врагове да побеждавам,
когато още съм на този бряг,
Притиснат с Грижата за Хляб и здраве
и слънцето Залязва в Хищен мрак?

По-силните върху ми пак Вилнеят.
Мизерия краката ми държи.
Там Чакат боеве и птици пеят.
Възпира ни реката от Лъжи.

Зад таз река е Истината гола
и първа крачка от победен бой.
Очаква там Жадуваната пролет,
че паднаха герой в Жесток Двубой.

В дворци звънят без срам щастливи чаши.
Расте, расте от Мъката гнева.
Преминах Рубикон - реката страшна
и към Победа с Обич-Гняв вървя. . .

И нека Рим, Помпей от страх треперят.
Войската ми напредва с бавен ход –
и мойта истина крила Разперва.
Целта ми е: Човешкият Живот.

ОБЕЩАНИЯ ЗА “УТРЕ”

За “утре” Живков Обеща ни
Красив и Сладък Комунизъм.”
С Грабежи кожата одра ни.
Говореше ни на шега:
Ще бъде бедния богат.
И Чаках Обещана виза.
Кретени бяхме и търпяхме.

Смениха го Луканов, Лилов
и Обещаха ни Сполука.
Подкрепяха ги хора мили.
Говореха ни на шега:
Ще бъде бедния богат.
И Заблудените Крещяха.
Кретени бяхме
и Търпяхме.

Комбина на Луканов с Желев
за Мирен Преход Призоваха.
Попов ни управлява смело –
Говореше ни на шега:
Търпете Гордо този Глад!
Как Грабеха и Гладни мряхме.
Кретени бяхме и Търпяхме

И Филип Димитров зове ни:
След мен вървете през пустинята.
Ще се спасите със Търпение.
И днес говори на шега:
Ще бъде Гладния богат,
ако остане жив в родината.
Ще бъдем ли Кретени?
В Борбата е Спасението.

Невиждана до днес МИЗЕРИЯ!
Не защитават днес народа.
Пред Кражби и Побой Треперем.
И днес говорят на шега:
Аллах ще ви даде блага.
Магарета към Гибел водят.
Търпим като кретени.
В Борбата е Спасението.

ДВЕ НОЩИ

Народе мой. ДВЕ Нощи ли се Сляха?
ЧЕРВЕНАТА със Синя диктатура.
Смениха и безсъвестно Запяха.
Промяна Няма без Разтърсващата Буря.

ГЛАДУВАЩИ за Помощ две ръце протягат.
И Хванахме Измамата на Сините.
ГЛАДЪТ ни Удря със Жестоката Тояга
и Води ни към Турската пустиня.

С пердета Сини на очите гледаме.
НЕ могат Думи да нахранят ГЛАДНИТЕ.
Пируват ХИЩНИЦИТЕ за Победата
и ГРАБЯТ с Бяс Народа Безпощадно.

Трохите кучешки ни обещават.
Нощта деня превръща в Нощ Позорна.
Като говеда на Пирати ни Продават.
Дългът синовен Задължава да се борим.

ПРОТЕСТНО

Аз Гладувам - трохи ме радват.
Но Червени и Сини Търпим.
Аз не чакам от вълци пощада.
Трябва зъбите им да Строшим.

Искам като Човек да Работя,
но Изгониха Нагло и мен.
Как живее човек Безработен.
От Грабежи и ГЛАД съм Ранен.

Сред жестоко Безсъвестно време
на Лъжи и Грабежи Безкрай
Как Мечтите в ръцете да взема?
Аз “живея” сред Ад, а те в Рай.

Защитавам човека Нещастен
а Той ме Граби, Убива без жал.
Граби ме, пали свещ пред Причастието,
по красиви дела хвърли Кал.

Пак Съветват за Овче Търпение.
Вдигам Гладен Юмрук за Двубой.
Днес Мълчанието - Престъпление.
След Победа ще дойдем в Покой.

ПАРАЛЕЛИ НА ТРЕВОГАТА

Минавам всеки ден край паметните плочи
и отминавам с грижите зает.
А Всичко трябва днес от тях да почва,
за да ни води Радостта напред.

В очите грее животворно слънце,
но Грабят някои много топлина.
Човечността да бъде второ слънце –
за всекиго да грее през деня.

Опасват паралели от тревога
планетата на моето сърце,
че трудностите да стопя не мога
и най-обикновените неща са Цел.

О, паралели - ядрена тревога!
Безсъвестни, на кръв, лъжи и глад.
О, трябва СЪВЕСТТА да бъде огън –
Мечтите на безброя да Цъфтят.

КАК ДА ЖИВЕЕМ?

Седя до масата от Скръб, надвесен
и Гледам Тъжно две глави от лук
и две филии хляб с цена висока.
По радиото пеят ми безгрижна песен.
Животът Стиска ме с ръка Жестока.
Аз Стискам Гневния юмрук.

И Чакат ме Различни Задължения. . .
Как мога да се Примиря с тоз Глад?
Децата ни Не трябва да Гладуват.
И всеки зов “Търпение”
е Престъпление.
Жестоки болести
и Глад,
и Дълг бушуват,
за да Растат,
Потомство да Родят.

ОБЕСЕНИ МЕЧТИ

Аз пак съм Безработен
в Сини дни
и ме Прегръща всеки ден Гладът.
Мечтите ми обесени,
Удавени във Хищните вълни,
към Спасението Търсят Път –
Минават през Протестите.

За Тихо Щастие Мечтах.
Натикаха ме в Блатна кал –
в живота от Мизерия.
Живот Човешки Не живях.
Но Лъвовете Нямат Жал.
Не вярвам Радост да Намеря.

ЗАТЪВАНЕ

Сред дни Жестоки
Затъваме,
Затъваме,
Затъваме
все по-Дълбоко.
Управници без Съвест
Престъпниците Защитават
(Хиени стари-нови)
и Грабят с тях в самозабрава.
За нас е Гладната Отрова.
Властта Държат в Зъби Негодници –
от Глад и Болести умираме
и Оскотяваме, и Озверяваме,
в Грабежи изхода намираме.
И като канибали се унищожаваме.
По сто метода
Унищожават с бяс народа
и на безценица Продават
стотици отгладувани заводи.
Затъваме,
Затъваме Дълбоко
в червено-синьо Блато.
Най-верната Посока –
Борбата.

ИДВА БУРЯТА!

От Видин, Смолян, Русе до Бургас
България мълчи Унищожена
от Страшен Хищен Гладен Ураган.
Негодна и Граблива Жалка власт
повдигна бариерите за Престъпления
и води Тя самата тази сган.

Лъжи, Грабежи, Безработни, Глад -
и милион без работа Гладуват,
живуркат милионите сред Глад.
И болни, без лекарства, старци мрат.
Министри, депутати се вълнуват
за заплати, мерцедеси и Разврат.

Грабежи, Изнасилват в градове,
в селата кърджалийски орди Грабят
коне, овце и крави - твоя труд.
Убиват, изнасилват в XX век.
Поля, заводи пусти са без работа.
С надеждата живее само луд.

Пред Страшни зверове властта Мълчи,
а честни с клевети в затвори вкарва.
Народът Грабят чуждите и свои.
В сърцата яростен протест ечи.
Лежи и плаче Гибелна България
и готви се за Гневния Двубой.

Чернее Мъка в Черното море -
Бандити, хора се въоръжават.
да грабят, себе си да защитят.
Народът сам от Смърт ще се спасява,
че иска да Живее в този свят.

31 януари, 9 ч., Неделя, 1993 г.

ЖИВОТЪТ Е ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Животът е виенско колело –
Изкачват се добро и Зло
и Слизат
до Блато от Садизъм.
И всеки за върха Мечтае,
за да живее в Рая
на красивите мечти.
Колелото всеки сам върти
или го бутат за изкачване,
или го бутат да пропадне.
И средствата не се подбират.
Едни се Смеят,
други Плачат.
Животът ми от Злото е Миниран
и Бягаха от мен стотици радости.
Но вярвам, че върти се колелото
и няма като луди да работим.
Ще дойде ден, когато
ще съдим тез, които днес ни съдят –
министри, депутати, следователи.
И всеки ще плати делата си.
И праведните ще пребъдат.
Последните ще бъдат първи,
а Първите ще плащат за Безсъвестност.
Така върви животът от Хилядолетия
и слънцето като Надежда Свети.

15 декември, 11 ч, Съдебна психиатрия

СЛЪНЦЕТО НА СВОБОДАТА

Слънцето красиво
прозореца целува,
дебелите решетки,
стъклото,
мрежата,
розовите плочки на стената.
Поток от светлина се плиска.
Чудна радост ме опива
и сърцето ми вълнува
и очите Светкат.
Животът
е Надежда.
Дали със слънцето от изток
не идват и жената, дъщерята.
Дали за мен се сеща следователя,
че катинара е във сянка.
Осветено е
на парното реброто.
Съмнение
кълве ме като пепелянка,
че ключа на Спасение
държат във джоба следователя,
министри, депутати.
Човек ли съм или животно,
което днес не заслужава
да го целува слънцето на свободата?
Въпрос задавам.

18 дек, 14 ч., 2 килия
Съдебна психиатрия

КОЛКО ПЪТИ СЪНУВАМ СВОЯ ДОМ

За кой ли път Сънувам, че се връщам
в дома далечен (някаква планета) -
жената и децата си прегръщам.
Събуждам се - над мен килийна лампа Свети
(в затвора) на Четвърти километър.

Към дома цял месец как пътувам
и все не мога да го стигна - милия.
Дали е лошо, че на сън целувам
жената и децата? Търся в тях закрила.
Дали с прокоба майка ме родила?

Сега е вечер - близките вечерят.
И ж. к. „Дружба" е на 5 минути.
Живяли сме. Живеем сред Мизерия.
От хорица Без съвест сме оплюти.

В квартала ние сме в последните.
Притискаха ни клещи от Лишения.
И моят родов герб - Голяма Бедност.
И днес ме призовават за Търпение.
О, пак ли ще сънувам за Спасение?

18 дек, 19 ч., 1992 г.
Съдебна психиатрия, 2 килия
Сам две седмици

ТРЕВОГА

Приклещени от Клевети
в килията Умират дните.
В сърцето Мъка-Гняв Тупти.
Но коня вързан как да рита?

С какво ще ми платите дните
на Мъки и Жесток Терор –
не виждам месец цял очите
на дъщеря, жена. Позор!

Клеймите дивия фашизъм,
но тровите днес 5 сърца
на близките с Жесток садизъм.
Чернеят техните лица.

Къде са журналисти, партии?
А може да се случи с вас.
Играете безгрижно карти.
Злокоба тегне всеки час.

Тревогата не е дребнавост
щом е в килията Човек.
Терорът ще ли Продължава?
Той е Позор за XX век.

18 дек, 19 ч 2 килия, 1992 г.
Съдебна психиатрия

ГЛЕДАМ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Дървета и стени пред мен стоят.
Не идва моето Освобождение,
че Властници с делата си Сквернят
Народа Гладен, робското Търпение,

че с песните безгрижни на кавал
решетките не могат да разбият,
навън да хвърлят депутатска кал
и да излеза аз от таз килия.

От Чакане небръснат Побелях.
Веднъж пред огледалото Застанах –
брадат и мустакат - не се познах.
Не мога да опиша моите Страдания.

Когато аз в килията стоя
как може да върви напред България?
И хората за хляба се боят -
и всичко Безработица Изгаря.

Във вестник, стихосбирките - Протест.
Заплахи за затвор и на жена ми.
Две седмици преследване, арест
и хвърлиха в килия мойто знаме.

Без Топлина, без Свиждане Сред Смрад
как мога Справедливо да се боря?
От Чакане очите ме болят,
че съм заключен, с близки не говоря.

18 дек, 15 ч., 1992 г.
2 килия, Съдебна психиатрия

НОВА ГОДИНА

Загубих и последна капка Вяра,
че Съвест имат Следователя,
правителство и парламент
и президент.
От срещи с близки ме лишават.
И може само лудия да вярва,
че в нощта срещу 1-ви януари -
Новата година, моя ден рожден
ще бъда аз с жената,
децата и бащата.
И като бяла мечка
през зимата
трябва мислите си да запечата.
Не вярвам, че Човещина
в сърцата имат.
Притискат ме все по-силно с клещите
на дивия фашизъм.
Остава Гола Вярата –
по риза.
Умира в мен България,
че думите са само кръстословици
и аз съм окован в окови,
в килия на IV-километър.
И Гняв във Мъката ми свети.

23 декември, 17,30 ч.,
2 килия, IV-ти км, Съдебна психиатрия

64 стр.
1993

ГИБЕЛ

ГИБЕЛ Дебне България днес,
но Нехаят Управници Хищни –
и Не чуват народен Протест. Всеки ден,
всеки час
ни Раз-нищ-ват.
Грабят,
ГРАБЯТ Управници с БЯС
и Прегръщат се с фирми-Пирати
Вместо Дълг да Изпълни таз Власт
в ПУСТОШ Дива Превръща страната.

Идва Робството за Трети път
сред РАЗВРАТ и МИЗЕРИЯ Дива,
сред ГРАБЕЖИ, Убийства и Смърт. –
И България тихо ЗАГИВА.

А народа Мълчи ли, Мълчи.
Протестира Понякога
Някъде.
Мъка-Гняв
в двете Малки очи.
И Спасител Отвънка Очаква.

Без пътеката Нравствена - Смърт,
че Човека Убива Мизерията.
Ще ли да ни Помогне Духът
на прабългари
ПЪТ да Намерим?

4 ноември 1993 г. 15.30, В парламента

64 стр.
1993

КИЛИЯ

Килия мрачна - два на три. Два нара,
две столчета и масичка (в цимент).
И кофа. Два „човека". И Убита Вяра.
Стъкло - армир с решетки - няма слънчев ден.

Врати железни, тежки и бездушни.
Не може слон да ги изкърти с бяс.
З хиляди пъти на ден аз слушам в ума,
в сърцето щрака ключ с див бяс.

Тръби без парно в студ голям - Мъчение.
5 крачки ГНЯВ напред и 5 назад.
Тук лампа - Мъка Свети нощем, денем.
За човек невинен тук е тежък ад.

Тук Няма вестник, телевизор, радио!
Лежи свиня сред Студ и Тъпота.
И одеала Мръсни - без пощада.
В килията побира се света.

Тук Царя на Царете - СЛЕДОВАТЕЛЯ.
Без него свиждане и вестник НЯМА!
Четвърти месец ЧАКАМ СВОБОДАТА ...
За Демокрация развяват знаме.

17 март 1993 г.

ПОД БЪЛГАРСКОТО ИГО

Да можеше да се събуди Вазов -
„Под българското иго" да напише,
че ни де-ли Дълбока пропаст
от Алчност и Грабежи, и Омраза
и въздухът край нас на смърт мирише;
звучат нелепо думи за Европа.
От турско робство по е див терора.
Не мога да се защитавам от затвора.
Ако те вкараха невинен във килия
и Гавреха се с теб и твоите близки
и от живот човешки те лишаваха
ти щеше да напишеш нов роман
„Под българското иго".
От Мъки щеше като вълк да виеш,
че тук човека смазват и от скот по-ниско,
на книга
само имаш право.
Ръката на Протеста ще издигнеш
над Гладния и стар Балкан.

15 януари, 10 ч., 24 килия, Центр. затвор

ЗАВИЖДАМ НА СВИНЯТА

В килия свинска съм погребан жив.
Над мен тежи бетона от лъжи.
Завиждам на свинята бяла.
Завивам се със мръсни одеала.
Живее в кочина, а аз в килия.
Но бича на смъртта над двама ни се вие.
На въздух, слънце всеки ден излиза.
В килия съм заключен като звяр
и като глина мачка ме садизма
като системата престъпна стар.
Нарядко къпане, че скъпа е водата
и чеша се - завиждам на свинята.
Не дават ми бельото, скрито в склада.
Като садизма ризата чернее.
Не заслужавам името човек.
За мен - животно няма грам пощада.
На прозореца врабчето пее,
а аз съм скот за следователя,
за парламент, правителство и президент,
за сини и червени, за адвоката.
В Европа и свинята по-добре от мен живее.
Така ли ще изпратим див престъпен XX век?

ИЗПИТ ПО СЪВЕСТ
ДЪРЖИ И АДВОКАТА

На г-н Цаков

Ще Помниш Този Изпит до Смъртта си -
по Съвест, Дълг, Морал.
Ти мислиш ли за моето Нещастие?
Изпитваш ли към мен човешка жал?
Ще Помниш Този Изпит цял живот,
че следователя-садист,
полковник-комунист
от Май ме Мачка като скот -
за Удоволствие и Слава,
за премия-награда,
роден в годината на Тигър Кръвожаден.
Защо се примиряваш
Зловещият Терор да Продължава?

Преди Заспиване ти мислиш ли
за моя Див Терор?
Вълнува ли те мойта Истинна
и Свинския, Позорния затвор?
На съвестта си - Огледало
ти гледаш ли как изпълняваш
Дълга Служебен и Човешки,
че аз се боря за Народни Идеали?
Дали не съжаляваш
за Дълговете неизпълнени,
от Страх Допуснатите „Грешки"?
И Лично Ти Какво Направи
в дома си аз да се Завърна?

14.30 г., 13 февруари, 93 г., 24 килия

НОВО ПИСМО
ДО ТОМАЗО КАМПАНЕЛА

Кажи на глас, Томазо Кампанела,
какво се промени за толкоз векове
от Злото на Средновековието?
На шапките и дрехите моделите.
В Терор Живурка Бедния човек
и Влачи на Страха,
Оковите.
Повтаря Всичко Старо XX век.

С Лъжи,
друг Властта Заграбва
и Кудкудяка: Аз съм Демократ!
Кресла,
пари
заграбва,
Гони Слабите.
Повтаря с Мерцедеси Стар Разврат
и Гони хора (Милион) от работа –
и цял народ живее в Срамен Глад.
Бенковски, Ботев ни подават сабите.

12 февруари, 9.30 ч.

НАШАТА ЛЮБОВ

На Радка

Протягаш ли ръката и в съня си
във мойта половина на леглото,
да знам, че в теб Живее нашто щастие
и двама заедно ще издържим на Злото.

Когато се събудиш - виждаш ли ме близо
и чуваш ли наблизо моя глас.
Когато вън на улицата вика някой
поглеждаш ли към мойта риза
и Трепва ли в сърцето жива страст?
Дали за мен си безутешно плакала?

Когато седнеш в кухнята до масата
Горчи ли хляба като Мъката човешка?
Със хляб в ръка ти мислиш ли захласнато
за мен без страх от глупави бележки?

Когато през прозореца погледнеш
и дъжд вали - ти виждаш ли как плача?
Ти чуваш ли Тупти сърцето бедно
и гарвани скърбят за мен и Грачат.

Терор по телефона дълго време.
Три дни звънях, но ти не се обади.
Не мога да заспя от Мъка - дрема.
Лишават ме жестоко от човешки радости.

Когато вън звънеца позвъни
Очакваш - дебне с бяс и в теб врагът.
Главата те боли в Жестоки дни,
че е Ранен семейния ни кът.

След извъняването на вратите
Изчезнах към затвора - не се върнах.
И днес към тях Поглеждаш ти сърдито.
Не мога в нощи ледени да те прегърна.

Аз вярвам - Няма да се примирим
и ще се борим с врагове - Кретени,
че с Истината двама с теб вървим.
Ще бъде бит врагът на Йоло Денев.

И ден и нощ при вас в дома си идвам
и Гледам, с вас Говоря без насита.
Простете ми за разните обиди.
Със сълзи мия Мъката в очите.

Дали за своя ден рожден ще се завърна?
Ще бъда ли на новата година с вас?
Дали щастливи с вас ще се прегърнем.
От вас Зависи, че съм заключен аз.

16 декември, 15 ч., VI км.

80 стр.
1994

ОПУСТОШЕНИЕ!

Обещаха Промяна тез сини.
Защитиха Червени Злодей
и България стана Пустиня
от двуглавия Страшния змей.

Само на думи се карат. - Измамно.
Защитават Престъпната кал
и развяват пиратското знаме.
Грабят заедно Гладни без жал.

Боядисват се Нагло Червени
и не връщат Заграбено днес.
Продължават да Грабят Хиени
с фирми. Нямат и капчица чест.

От Лъжи и Грабежи - Безброй Престъпления
се раждат Злодей-Милионери.
Ураганът див „Опустошение"
е бащата на срамна Мизерия.

Изнасилени млади момичета
Няма да раждат деца на България
и не могат съпруг да обичат.
Всичко здраво изгаря в пожари.

Гладни и Болни как да работят?
Наште майки, бащи без лекарства
умират или живеят като бедни животни.
Срамна мизерия Бунта минира.

СТРАШНИТЕ ДАНЪЦИ

Над българия Черното знаме се вее.
Данъци! Данъци! Хиляди данъци
Стискат за гушата Гладен народ.
Турското робство Бледнее
пред Нечовешки Позорни страдания
на Безработни и Гладни.
и милиони Жалки пенсионери.
Братски живеят Гладуващи-скот.

Сред морета от стоки стоим Жадни.
Дрънкат окови от Срамна Мизерия.
Лае като куче Гладната надежда.
Нямат пощада
Милионери.
Но вярвам аз в Гладуващи младежи.

8 март, 10 ч., 24 килия, 1993 г.

БЪЛГАРИЯ - БОКЛУК!

Каква ти столица?!
Навред Боклуци!
и хора, ровещи във кофите
сред вой на кучета,
мяукане на котки диви.
Лица Отчаяни
и Вдигнати юмруци.
И вой на мерцедеси
(Отиват да Живеят в рая).
Емблемата на София
се зъби - млада и красива.
А бебетата Гладни пръстче смучат.
И по дърветата висят
телата костеливи на обесени
пенсионери
и безработните младежи.
В Жестока и срамна Мизерия
те не намериха
конеца на Надеждата,
а въжето на Спасението
Навред Боклуци,
Думи и дела
Вонят.
България е цялата Боклук.
И за завиждане е Дантевия „Ад".
Сърцата и душите ни крещят:
Спасението - в Гневния юмрук.

ВЪЛЦИТЕ В КОШАРАТА

Могат ли вълци в кошарата
да спрат
овцете да ядат?
Десетилетия стояха,
без контрол ядяха
цяла България.
Цялата гора бе Тяхна.
И когато костите пращяха
пак мълчахме.
Вълците Червени
в сини се боядисаха
и неистиво крещят,
че Лъжите им са истини.
И зоват
за поредното Търпение.
И Крадат
с милиони като своите братя.
Пропищя гората
от Невиждан и Нечуван Глад.
Вълците Червени
пак завиха
с Лукави усмивки
и неистово крещят -
Гладните овце, че ще спасят.
Идва с куче и тояга,
с катинар
Гладния овчар.
И в затвори вълци бягат.

ВЪПРОСИ

Каква ти демокрация, мой брат,
когато Гладен Нямаш хляб на масата
и Пак ни Обещават щастие
в далечно Бъдеще - на онзи свят.

Каква ти свобода на словото!
Не дават ми
дори въпроси да задавам
по българското радио и телевизия. .
В окови,
Гледам сирене и се облизвам.

Какви ти избори при Тирания
на Хищници Червено-сини?
Те Имат Сгради, Техника, ПАРИ ... А ние?
Да се гордеем с Мръсната родина.

Какви Лъжи, Грабежи и НАСИЛИЕ!
О ние пак Търпим като Кретени.
Лъжи Червено-сини ни закрилят
и Чакаме от вълците Спасение.

И Пита Моя Гняв: Нещастници,
поне Дълга си към децата Изпълнете!
Защо Треперете пред Тъпи властници.
В ръцете ножа Гневен с хляб да Свети.

ПРЕСТЪПНО БРОЕНЕ

Броим Убийства, Изнасилвания и Грабежи,
откраднати коли, овце, коне
и вместо хляб ядем надежди
и милост Чакаме на колене
от вълци и садаисти,
от депутати и министри,
от баш-търговци и банкери.
Броим, броим
като кретени
вседневни Престъпления.
Като магарета Търпим
Невиждана Мизерия.
Деца невръстни изнасилват
безсъвестни садисти,
но власт Престъпна ги закриля.
В легла от Страх заспиваме
и гърчим се позорно като червеи
и жалки глисти.
Очите си
с юрган завиваме,
за да не гледаме позора
на дъщерите ни -
стоят в харемите на чужденците.

И пак броим с години
лъжите и Грабежите
на депутати и министри,
че ползват като проститутка
и Родината.
Подгонени от бича на глада.
Управници Червено-сини
на улиците ги изгониха.
И Безработно-Гладен
ти имаш свобода
да сменяш чуждите любовници,
че София е българска пустиня.
Перат и турски милиони
червено-сини вълци без пощада.
Гладът държи в окови
борбата за живот човешки.

Говорим само, че е тежко
и Продължаваме да си броим
Убийства, Изнасилвания, и Грабежи,
и болни без лекарства и умрелите,
И Чакаме спасение отвън
и плод да ни даде изсъхнал пън.
Надеждата Развява
умряло черно знаме.
Затваряме очите
пред хиляди Измами
и мъртвите ни питат:
Негодници голями,
защо Търпите?
И до кога ще бъде
позорът
жалка слава?
Като преди ви обещават
живот в далечно бъдеще.
На вашите деца Гладът
и днес ви пита:
Външен дълг невърнали
на Безценица
разменяме
за лукс-хотели и заводи.
От върнат дълг ни дават заем,
а не за пенсии, заплати –
на милионери
и 5 десетилетия ще плащат
и иаште внуци.
Колани стяга пак народа,
а те живеят в рая.
Търпим,
броим годините
на грабене от депутати.
И само стискаме юмруци.
Броим Позорно като ученици –
Убийства, Изнасилвания и Грабежи
на Банкери, баш търговци, „политици"
и Гладни храним се с надежди.
Броим безбройни Престъпления
и Чакаме като кретени
от вълците спасение.

БРОЕНЕ

Броим като идьоти и кретени
годините на Зверските Грабежи,
на Безработица, Мизерия
и Жалък и Позорен Глад,
на безгранични Престъпления
от вълците-милионери
и вместо хляб ядем надежди,
че от Запад и от цар ще бъдем спасени.
Даряват ни отвред с ритници,
а ние си търпим като кретени
и дни от зло броим.
И питам аз:
О, до кога Позорно ще броим
как Граби ни Престъпна власт?

УЖАСЪТ ДА ЖИВЕЕШ!

Гладуващи, Отчаяни живеем
в гората на Зловещи Престъпления
и Стиска с цигански клещи Мизерията
и Зъбите на Хищници Белеят.
Грабежи без контрол на вълци и хиени -
на лъжеполитици и търговци, и Банкери.
Разврат
и Глад.
И мерцедесите летят
край пешеходци,
празните трамваи.
Гладуващи вървят
към своя Ад.
Грабители живеят в Хищен рай.
Броим години на Страдания
и Чакаме от вълците Спасение,
но Зее страшно Раната,
посипвана със сол от Престъпления.

ГЕРГЬОВДЕН

Българийо, Разпъната на кръст,
Защо търпиш и Блееш след Палача?!
Към депутати и министри Сочиш пръст,
а Гладните деца Напразно Плачат.

Гладуваш Безработен, Гладен виеш.
Стачкуваш и Крещиш „Оставка!" с бяс.
Дерат ти кожата, кръвта ти пият.
Тояга Заслужава Хищна власт.

Курбан са проститутки - дъщерите
и Изнасилените баби - Срам.
Мълчи властта Престъпна. Гневно питам:
Защо търпите Гаври в своя храм?!

В краката на Престъпниците лягаш.
Умират Гладни нашите бащи.
Молитви към Христос не ти помагат.
Подава Ботев сабя и Крещи.

ПАЛЕТЕ КЪЩИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ!

ПАЛЕТЕ КЪЩИТЕ!
ПАЛЕТЕ Къщите
на хиляди Лъжи, Грабежи (и Мизерия),
на Изнасилвания, на Убийства, ГЛАД,
на Живот луксозен и Разврат,
на Отчаяние и крадените милиони.
Пред престъпниците да не треперем
и да спасим от Гибелта България.
И нека всичко изгори в пожари,
за да не мисли никой да се връща.
И вятър спомена да гони
под чудното небе на две Българин. –
красив жадуван свят.
Палете къщите от Престъпления
за да бъдат хора
и България спасени.
Гореше и Бенковски къщите
при Кайро и Багдад –
да няма отстъпление назад.
Гореше Македонски къщите
на Робски дух,
за да възкръсне Аспарух,
хамбари с жито да не се превръщат.
Да изгорим без милост домовете си
от хиляди Лъжи, Грабежи и Мизерия.
И даже нощем огънят да свети.
Да съградим нов дом с мечти красиви,
и Радостта крилата да разпери
в красивата градина „Справедливост".

16 март, 1992 г., 24 килия

56 стр.
1997

НЕЩАСТНА БЪЛГАРИЯ

Видях една жена красива, млада
лежи до кофа за боклук,
обляна в кръв, пребита, изнасилена,
премазана, отчаяна и гладна.
Тя плаче, вдига гневния юмрук,
за да прогони котки, кучета
и да изрови хляб-отпадъци
и мисли за опасение с бесило.
Децата гладни пръсти смучат.
На гости в къщи я поканих.
И тръгнахме по улици край магазини,
претъпкани с храни - и вносни.
Но без пари живее тя в Страдания.
Богата бе, но стана просякиня
и даже хляб позорно проси.
Отидохме е дома ми беден
и седнахме край масата ми празна,
че нямам и трошичка хляб, главичка лук,
че те са страшно Скъпи.
Седим на тъмно - скъп е тока.
Без пари за парно - мръзнем.
Не можем с нея днес да се изкъпем,
че скъпа е водата в дни жестоки.
Мизерия с окови ни завърза.
В очите
пламва огън от Омраза
и вдигам Гневния юмрук -
мойта скъпа гостенка да защитя,
че Тя е мойта Майка - Милата България
Богата е - стои в Блато от Нищета.
Ще пламнат на Гнева пожарите,
за да се спасим от гибел,
че Бяхме Първи на света
и ще проговори нашта златна риба.

КРЪСТ НАРОДЕН

Един народ на кръст Раз-пъ-нат
лежи почти умрял на дъното -
Ограбен, изнасилен и Отчаян.
С Омраза - с Глад завръзва двата края.
От Лъжи, Грабежи и Мизерия,
от Отчаяние, Търпение
Роди се Гняв с борба свещенна
и птицата на Свободата
крила разпери
и на площади се родихме братя.
Народът - жалък скот Възкръсна в миг
България Разтърси с боен вик.
Милиардите заграбила
и хляба
на Гладуващите милиони
властта Престъпна слезе в страх от трона.

ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ!

Умря Позорното Търпение!
пред Сган Червена!
И Сините Повтарят
да продължи Търпението Гладно
и Грабежите на бизнесмени,
и стягането на колани.
Бандити Нямат грам пощада.
Над всички днес стои България.
Народите НАПРЕД вървят –
Европа, даже и Албания
в годината на Революции.
И Няма връщане назад.
Вървим след гневните юмруци.

ГЛАСЪТ НА УЛИЦАТА

Звучи по улиците песента
на Гладните черва.
В корема на Позорна Нищета
роди се с вик Гнева.

БАРИКАДИТЕ

Ден и нощ, дни барикади -
сред зимен студ и глад -
да се Смаже Червения звяр.
Не иска цял живот да страда
сред Гладен и Грабежен АД.
Гневът народен е пожар
и всичко гнило Яростно Изгаря,
за да спаси от Гибелта България.
О, Барикади, барикади
на Гняв и Гордост, и Победа,
на Величава младост -
студенти, ученици, и младежи.
Цял свят България със завист гледа,
а в нас расте Надеждата.

УЖАСЪТ В БЪЛГАРИЯ

Като луди
милиони всеки миг
Отчаяно повтарят:
„О, как да оживеем?!"
Бог ТАНГРА чува този Вик
и се чуди
как от Гибел да спаси България
и Слънцето от Справедливост
Народът Смазан, Гладен да Огрее
и Той Щастливо да Живее.
Подава Той ръката на България
и аз Прегръщам неговата Вяра.
Премазана от политици диви
България стои на колене
и само Хищниците са щастливи.
Аз слагам кръст и викам „НЕ!"

ГАВРА С НАРОДА

Какъв човек съм аз?
Какъв позор!
Безсъвестна Престъпна власт
с Жесток Терор
по заповед
на Запад
България Превърна в тор.
Какво че цветовете се сменяват
върху гърба на Гладния Народ.
Безмилостно народа си Унищожават;
Отново искат за Грабежи Вог
за нови заеми в долари.
Гладуваща България
евтино Продават.
За хляб децата Гладни
и милиони Безутешно плачат.
Но Нямат грам пощада
Безсъвестни палачи.
Й моя бащин дълг юмрука вдига,
за да Разкъса робските вериги.

РАЗГАРЯ СЕ ОМРАЗАТА

Разгарят се
пожарите
на Омраза Яростна
по градовете на България.
Довчерашна овца - Народът
Не иска да търпи
от звяр да бъде яден.
Всеки час изгарят
мостовете между Гладни
и Преситени,
Позорната,
Мизерия
и Хищници - милиардери.
Гневът крила Разпери
и яростно Връхлита
върху Бандитите.

УЛИЦАТА - НАРОД

Родена от лъжи, Грабежи, Глад
и Престъпления
на Безсъвестни Червени
излезе улицата с Гняв на Сцената -
и бойните песни Ечат.
Тълпата се Превърна на Народ.
Не иска да живее като скот.
На улица гневна Великият глас
Говори ясно и категорично.
И жажката Хищна за власт,
и възелът на змията Отровна
Гневът на улицата с дни Разсича.
И Жалък Страх на депутати
от Гняв и бой, и кръв.
Разсечени са първите окови -
Развява грива българския лъв,
че негова е днес гората.
Ах, улицата Победи
с Гневът на Гладните гърди!
Тирани,
Улицата не забравяйте,
че продължават
Позорните Страдания
и Всенародна Революция!

ОСВОБОЖДЕНИЕ

От Робство Българско - Червено
народа да Освободим.
Върви Народът устремено
и пее: „Няма да търпим!"

На Чинтулов с Бунтовни песни
върви народът в бой свещен –
не срещу турци, а протеста
е срещу български кретен.

Не турско робство, а Червено
Ограбва Алчно цял народ.
Борба е нашето Спасение –
да не живеем като скот.

Народ свободен песни пее –
Човешки да живее той.
Тиран платен кръвта му лее.
Ще победим в Жестокия двубой.

УНИЩОЖАВАТ НАРОДА

Сменяват се като бельо правителства,
министри, парламенти, депутати.
Набутаха ни в Страшно блато,
Остават пак Лъжите и Грабежите
сред царство на Бандитите,
че в АД
превърнаха земите ни
и в нас Умря последната надежда.
Остава Срамната Мизерия и Глад
на Гладни милиони и децата ни.
Остава жажда за живот Човешки.
Човекът смятат за шахматна пешка.
Чудовищно Унищожение.
В Предсмъртен миг да се събудим.
В юмрука ни Седи Спасението.
Ще ли извършим чудо?

НА БУНТ!

В Глад и Грабежи
се ражда Надежда,
че се Събуждам за Бунт.
Гладът е трибун!
О, стига Търпение -
всички на бунт!
В наште ръце е Спасението.
Всеки, Премазан
в Гладните дни
Вдигна юмруци -
на Революция!
О, Стига Грабежи, измами!
Умира Търпение Срамно.
Народът Въстана -
Епопея Велика,
Бият камбани,
люляни
от протестните викове.
В Блато ни изтикаха.
И Гладните Викове
цепят цяла България.
С Нищо не могат да угасят
Протестни Пожари
на Позорния Глад.
О, Януари, месец на Гняв
Величав!
Въстана цяла България.
Безработни, Отчаяни,
Гладуващи,
Боледуващи,
стари и млади,
деца и родители,
студенти, ученици,
учители,
инженери,
пенсионери,
лекзри,
работници, учени,
артисти,
писатели,
сини депутати,
работници гладни,
селяни ограбени
без пощада
от политици, банкери,
свещеници на Пимен,
известни хора и безименни,
мъже и жени...
Гладът ни зове:
На бой тръгни,
за да заслужиш името Човек.

ЗВЕРСКИ ПОБОЙ И САДИЗЪМ

Кълне и днес народа -
Биячи Господ да очисти.
По улици на километър гонят
и бият с бяг по улици и входове.
Нима са българи садистите,
защитници на Грабените милиони!
Да стреснат Гневния народ
и той да не протестира
за Живот.
а мирно в къщи да умира -
отчаям, гладен на бесило.
Ужасна нощ - Зловеща - на Насилие.
Жесток побой на хората невинни -
младежи и родители, страхът разбили.
Кръвта в забрава Няма да отмине.
Човек на земята е човек съборен.
Като куче трима полицаи го ритат.
Побой позорен.

КЪРВАВАТА НОЩ

300 души младежи, родители
са обградени на Аксаков - Цар Шишман
и с палки - бяс Жестоко са Пребити -
и кръв се лее - на червени за курбан. -
Да се уплаши Гневния народ
и да стои в кошара мирно,
като овца да блее,
да не протестира,
да бъде вечен скот.
Народ с Престъпна власт е в див двубой.
О, кой
ще забрави зверски бой.
Побой, пребиване.
От бой и кръв бандити се опиват.
Остава на земята кръв позорна
и Задължава да се борим.

72 стр.
1995

КАМБАНЕН ВИК

О, събуди се мой народе,
в последни смъртни часове,
че лешояд над мърша броди!
Не искаш ли да си човек?

Сравни се с уличното куче –
децата ти скимтят от Глад,
а бебетата пръстче смучат,
бащи и майки гладни мрат.

Камбани бият на умряло.
Крадци на свобода крадат.
Престъпна власт народ не жали
и ни набутва в зверски Ад.

Вилнее сган изнаснлвачи
и Плачат дъщери, сестри.
Предсмъртно гарваните грачат,
че огън гибелен гори.

З март 1993 г., 12 ч., 24 килия,
Сл. отдел, Центр. затвор

ДЕНОНОЩНИ ГРАБЕЖИ

Зад черната решетка на затвора
и ден и нощ “е спират миг Грабежите
на политици с маските на хора.
Живеят милионите с надеждата.

Заключиха в килия Истината
на гладния поет и председател
на БДПартия, че „комунисти"
са днес капиталисти и пирати.

И продължават старите Страдания
на жалкия народ, Отчаян, Гладен.
Стотици пъти умножиха
Раните че вълци нямат никаква пощада.

9 март, 1993 г., 24 килия,

ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ

В дните на бандитска ера
политици и банкери
нагло връткат далавери
и загива цял народ.

В парламента от бандити
сред лъжи минават дните
и народа пак не питат,
но търпи ги като скот.

Депутат с народ се бори
и световни рекордьори
по Грабеж на бедни хора.
Няма за Грабежи край.

Политици и министри
с Глад народа чистят.
Даже слепи виждат истини.
Как живеят в царски рай.

Хилядите мерцедеси
на Гладуващите пеят песни
и отчаяни се бесят –
и спасяват се чрез смърт.

На министри, депутати
всеки ден растат заплатите.
Клатят си без срам краката,
че живеят в райски кът.

Пеят нагло за промени
политици-бизснесмени.
Защитават Престъпления,
че престъпници са те.

Храни ни с боклуци Запад –
внасят лук и боб, и лапад.
И милионери лапат –
броят им голям расте.

Те България продават
за доларовата слава
и народ унищожават,
че позорно ги търпим.

Нямат те Морал и Съвест –
по Лъжи, Грабежи Първи.
Ще възкръсне господ дървен
от Гладуващи тълпи.

Фереджета, фес ни шият,
дребния престъпник бият.
Честните от Мъка вият,
че Загива цял народ.

Ритат и крещят от гробове
Левски, Ботев с честна злоба.
За спасение на роби
нашата борба е брод.

Президент и депутати
кряскат с доларово злато.
„Ще ни защитава НАТО!"
Те държава ще унищожат.

От народа са проклети
Ескадрони-самолети
с Натовските фереджета
за поробване летят.

Безработни и бездомни
чакат от хиени помощ.
И расте дългът огромен -
Ад за бедния човек.

Много негри и араби
в нас намират тлъста „работа"
и без бариери Грабят,
ползват дъщарите в секс.

В българската демокрация
пак коктейли с делегации
и пират-приватизация.
А народа мре от Глад.

Мойта глупава родина
проститутка е - робиня.
Розови, червени, сини
в хищния съюз вървят.

Гладните пенсионери -
сред невиждана Мизерия.
И от страх народ трепере
в царство на престъпен Ад.

С проституция позорна
дъщери с глада се борят,
но Търпи народ покорен
и загива в жалък Глад.

Политиците коварни
смазват българската Вяра
Ток, вода, храна и парно...
Кой не Граби тоз народ?

Българи в света са Първи
с Болести, Грабежи, Кърви.
Глад и Смърт, но Бога Дървен
е Спасителния Брод.

НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ТАКА!

България е Първа в болен свят
по болести, насилие, мизерия,
по болести на мозъка, сърцата,
по рак, душевни и обесени.
България е с главна буква Ад.
И по Грабежи на банкери.
По изнасилване на баби и деца.
Навред отчаяни лица
и гарваните пеят гибелните песни.

Не може повече така! Не може.
В сърцата ни опрял е ножа
на милион лъжи, Грабежи и Насилие.

Властта престъпниците днес закриля
и Ужасът Развява Черно знаме.
И Нямат край политизмамите.

В сърцата ни опрял е ножа
на Страшното насилие.
Бездушното Бездействие окриля
Жестоката Престъпност.
Така не може повече! Не може.
Къде е нашият Протест?
Нима човекът няма чест?
Защо мълчи, търпи позорно?
С живота, с майки и деца се гаврят.
Пиратско Черно знаме над просторите
стърчи и пее: Некрологът на България!

Да вдигнем бариери и стени
пред многоглавата Престъпност.
Камбана от тревога да звъни -
главата на змията да настъпим.

3 март 1993 г.

КУЧЕШКИ ЖИВОТ

Погребаха най-скъпото - Човещината
преди столетие.
В клещи от терор
стоя заклещен
в земите български - проклети.
България е цялата затвор.
И Безработен - куче улично.
Гладувам като куче бедно.
Бездушен вятър с бяс ме бр'ули.
И мерцедесите ме гледат
с очи преситени
на политиците-бандити
и търговци, и банкери.
Не може Данте да опише
Зловещата Мизерия.
В дома си роден съм излишен.
Сред глутници от вълци в нощен мрак
и беззащитнат гора
не мога пътя да намеря.
И смърт вещаят гарваните
със зловещия си грак.
В кого,
в какво да вярвам?

29 януари 1993 г.

ПО УЛИЦИТЕ

По улиците Безработно - Гладни
на групи - хора - кучета вървят.
В стомаси гладни кучета скимтят.
Встрани ни гледат банки безпощадни
и мерцедеси с песове летят.
От Жалък Глад се раждат МИЛИОНИ.
Прегръщат се банкер и депутат.
Търговците от Храма да изгоним,
за да Възкръсне Стария-Нов свят!

Вървят по улиците идеали,
като бездомни кучета скимтят.
Паспортни братя са Разврат и Глад.
Словесен вятър вее знамена-парцали.
Къде са „Лудите" да ни спасят?

14 януари 1993 г.

СВЕЩЕНА ВОЙНА

Мизерия и Глад. Позорен Глад!
И Болести, и Отчаяние.
И хиляди умират всеки ден.
Модерно е да не работят.
Мизерия - Разврат
и Гняв, и Глад
на магнита двата края.
Човек ли съм или кретен,
или двукракото животно?
Расте в корема на Глада
Свещенната война на Гладните
от цялата планета.
Престьпници-милионери.
Богати с Хищна свобода,
с долари, барове, дворци, разврат
с 1000 престъпления,
от милиарди са проклети.
Орелът на Глада крила разперва.
Мъртвешка Мъка в слънцето ни свети.
Ще бъде Безпощаден,
че чакаме Живот хилядолетия.
И на небето
с меча Гладни ще напишат:
Война свещенна!
Един от двама е излишен.
От Бог е вдъхновена.
И той ни води
с вдигнати ръце.
Събуждат се народите,
че Правда
и Живот
са Висша цел.

7 януари, 1993 г., 24 килия

48 стр.
1995

56 стр.
1996

160 стр.
1997