ЙОЛО ДЕНЕВ поет, писател, гл. редактор на в-к "Тангра - Велика България", посланик на Бог Тангра, роден на 1.1.1940 г. (7) Председател на Българска демократическа партия, Основател на Движение "Тангра и Велика България" и на "Център по Българознание и Възраждане на България"

Завършил съм Аграрикономическия факултет и История. До дворцовия преврат на 10.XI.1989 г. издадох като Самиздат стихосбирката "Паралели на тревогата" (1988) и списание "Камбана" (1989). Участвах активно и всекидневно по протестните митинги и акции през 1989-90-91 година.

Създадох на 1 юли 1990 г. Българска демократическа партия (с идеалите на В. Левски, Хр. Ботев и Г. Бенковски).

Участвах в парламентарни и президентски избори. Като поет, патриот, будител и политик казвах истината в книги, вестници, в стотици интервюта в печата, радиото и телевизията и затова получих гнева на управляващите от всички цветове. Управляващите от СДС - премиер Филип Димитров и президент Желю Желев ме вкараха незаконно в Централния затвор, където бях подложен на нечуван политически терор. Лежах през 1992-1993 г. и написах, и отпечатах 7 стихосбирки със стотици стихотворения. От десетки партии взели пари в заем за изборите през 1991 г., само аз ги върнах с лихвите, но незаконно и несправедливо упражниха жесток политически терор и съдилищата продължават 11 години. Осъдиха ме условно, но незаконно и несправедливо и съм невинен. Нямам да давам нито 1 лев на държавата, но ме обвиняваха за престъпна дейност - грабел огромни суми пари и опасен за обществото. Не осъждат убийци, крадци на стотици милиони и с висящи дела. Позор за подкупната и напълно разкапана съдебна система и управляващите от всички цветове, сменяващи се и напълно ограбили и предали България.

Борец срещу Лъжедемокрацията и Геноцида
и терор на червено-сините управляващи към мен

Казвах истината и ме преследваха управляващите от всички цветове с невиждан терор. До 1 януари 2003 г. не дадоха на БДП 1 клуб, 1 маса, 1 телефон, 1 стол, 1 кола. Нямам нито един човек платен щатно, включително и аз като председател. А управляващите разполагат със сгради, клубове, оборудване с коли, телефони, компютри, щатни служители, със стотици милиони левове.

Аз съм безработен, не съм и пенсионер, защото точковата престъпна система лиши не само мен, но и стотици хиляди българи от пенсия и хляб. Моето богатство са идеите, отпечатаните 25 книги и вестници (от 12 години) и планираните в бъдеще.

Жалко и позорно е, че управляващите от 12 години от всички цветове са лъжеполитици и не чувстват България в себе си и не дават и 1 лев за отпечатване на патриотични книги за величието на България в миналото като Библия на българите и човечеството, за Левски, Бенковски, Крум Велики и др. Но държат със зъби президентски, премиерски, министерски и депутатски постове. Не дават даже 1 лев да закупят тези патриотични книги.

Не дадоха и 1 лев фондациите "13 века България", "Бъдеще за България", "Отворено общество" и фондациите на съпругите на първите държавни мъже. Това е голам позор за тях!

Политическият терор продължи 11 години над Председателя на БД-партия, над цялото семейство, на ръководството на БДП, на членове и симпатизанти. Забраниха участието на БД-партия в последните избори. Заплашваха ръководството на БДП, че ако подпише протокол за участие в избори, ще бъдат вкарани в затвора, ще бъдат уволнени от работа и ще бъдат глобени с 5000 лв. Членовете на ръководството и членове на БДП бяха разпитвани с какво и как са участвали в изборите и парламента забрани участие в изборите.

В Централния затвор ме вкараха незаконно и не разрешаваха на близките ми да донесат и да чета даже стиховете на Ботев, Гео Милев и Вапцаров. Не ми даваха редовно листове и моливи, за да пиша стихове. Рових в кофите за боклук и писах на изрезки от цигари, шоколадени кутии, изрезки от вестници... Писах и на вратата на затвора и на една стихосбирка на Йосиф Петров, на чиито полета написах 100 стихотворения. Точих молива с нокти и даже със зъби. Счупих си 3 зъба. Това беше средновековна Инквизиция! Искаха да ме тровят с инжекции и лекарства на 4-ти километър, където бях вкаран сам в килия. Биха ме на площад 3-ма полицаи. Счупиха ми 3 ребра, 3 пукнати и други натъртени. Не можех да лежа и спя 3 месеца. Това ли е червено-синята демокрация?

Около 7 прокурора не разрешаваха да ме пуснат от затвора. 7 прокурора ме съдеха 11 години. Човечета без съвест и морал, които получават големи заплати за съдизъм към поета и патриота.

В Централния затвор освобождаваха в кратки срокове убийци, изнасилвачи, крадци на коли от цяла Европа и в България, но политика, поета и патриота Йоло Денев стоеше в килията. Мръзнех без парно с 1 одеало. Разбиха ми здравето с артрит от студа и с лоша храна за стомаха. Злодеите ще ми възвърнат ли здравето?

11 години продължи политическия терор и съдилищата с обвинения за престъпна дейност по чл. 203 за 30 години затвор. Накрая на 11 юли 2002 г. бях осъден за престъпна дейност за 1 години при срок на изпитание от 3 години, за да се променя и превъзпитам и да уважавам управляващите от всички цветове. Но аз служа на България и народа, а не на тях - грабители и разрушители.

И този политически терор продължаваше по времето на управлението на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Те не обърнаха никакво внимание на молбите ми за справедливост. Грижеха се за своите постове и служеха на Запада. Като награда от 1 януари 2003 г. по предложение на правителството парламента ще гласува закон те да получават по 1500 лв. пенсия месечно + мерцедес, офис от 200 кв.м., охрана и др. екстри. Това е поредната гавра с гладуващия български народ, с пенсионерите и безработните. С хората без пенсии заради престъпната точкова система. Тази награда - пенсия била по европейските и американски стандарти. А защо народът не получава европейски заплати и пенсии, които са 20-30 пъти по-високи?